- Get link
- Other Apps
Транспортна болница или как се вади медицинско в Абсурдистан
Последният път като се прибрах към Варна, реших да си подновя капитанското право.
Навремето от БМФ-то ми връчиха едно ламинирано картонче, с моя снимка. Име и номер бяха
изписани ръчно с химикал. Не че някой някога бе желал да ги проверява, но реших като се върна във Варна да си подновя въпросният документ. Става въпрос за правоспособност управление на плавателен съд до 20 тона.
Подновяването не изисква много - 20 кинта експресната услуга, но се придружаваше с медицинско свидетелство. Бях се информирал предварително и първият понеделник след пристигането ми се смъкнах до транспортна болница. Реших да отида рано сутринта, с намерението да приключа същия ден.
Замъкнах се до учреждението, бутнах алуминиевата врата, качих няколко стъпала и се озовах на “рецепцията”. Обясних и на лелката за какво съм дошъл, а тя директно ме подкани:
- 55 лева, 40 за прегледите и 15 за психиатъра.
Бях осведомен и за това, изкарах 55 лева и ги подадох през малкото прозорче. Тя прие парите, написа ми касов бон и ми подаде един формуляр да попълня.
Вдясно имаше нещо като писалище, някой бе оставил флаери с некви здравеопазващо насочени активности или продукти. Не обърнах внимание. Положих си формуляра на дъската, за да го попълня и листовките се посипаха като есенни листа. Тръгнах да ги събирам, но в същия момент от “рецепцията” излезе друга лелка и ми каза:
- Остави ги, тя ще ги измете. Да не са ги оставяли тук. - не стана ясно коя е ТЯ, нито ТЕ, но ме освободиха от всякакви отговорности.
Попълних си аз имена и каквото още бе нужно, подадох документите през малкия отвор, женичката попълни от своя страна остатъка и ми връчи друга бланка и листче с номерата на кабинетите, както и ми даде някой напътствия за прегледите.
Очния отваря в 10 часа а кожния ще дойде към 9,30, в това време можеш да минеш УНГ, хирург и останалите.
Погледнах листчето, оттеглих се на няколко метра и влезнох в коридора, който ми посочи лелката в бяла престилка. Часовника ми показваше 8 и половина. Огледах номерата над вратите и се насочих към най-близкият кабинет. Почуках и веднага ме поканиха да вляза. Вътре ме посрещна благ, дребен и укротен чичко на около 60 години. Мебелировката бе негов набор, дървено бюро покрито със стъкло, а под прозореца бе изграден плот и мивка, направени от фаянсови плочки.
- Добър ден - поздравих аз.
- Добър ден - ми отговори чичката и подаде ръка към бланката.
Връчих му я, той я взе, попита ме за име и години, попълни ги в една дебела книга, след което удари един подпис, подпечата ми листата и ми ги подаде обратно.
- Това ли е всичко - попитах аз невинно.
- Да, готов си.
- Благодаря….лек ден.
Излязох, затворих вратата и почуках на съседната врата, която бе хирурга. Тук никой не отговори, но отвътре се чуваха гласове, аз реших да не настоявам и да изчакам. Преди да отстъпя крачка назад, вратата се отвори и се появи друг чичка, с брада, като на Данчо Караджов. Сравнявам го с Караджов, защото от пръв поглед ми заприлича на него по някакъв начин.
- Добър ден - поздравих го.
- Вие за какво сте.
- За преглед, за медицинско
Отстъпи назад, без дума да обели и затвори вратата. Тоя е ебаси темерута си помислих аз се дръпнах от вратата. .
До момента, всичко мина набързо, но тук времето спря. Започнах да се оглеждам наоколо. Престаряла болница, издънени канапета, врати от тези, с меките, дунапренени облицовки, някои от тях бяха със съвременни брави, но дупките от старите (явно по-големи ключалки) зееха грозно, да напомнят за гротеската, в която се намирам. На вратата на хирурга бе залепен с тиксо лист формат А4 с името на доктора. Под него някой с химикал бе написал “малоумник”.
Имаше и упътване за среща с доктора - да не се говори по телефона в кабинета, да не се стои с ръце в джобовете и т.н. Все окуражителни послания.
Пода в коридора бе мозайка, две крилати дървени врати в края на коридора водеха за към някъде си. По късно видях пациент в едно русенско легло на колелца. Завалията... Стената бе покрита с дървени панели, същите, които са ги слагали по социализма.
Толкова години, никой не бе пипнал тук. Ако не бях хванал пътя на запад преди години, а си бях стоял в България, 50 годишният вътрешен дизайн, нямаше да ми направи впечатление.
Незнам колко време мина, появи се още един господин, явно и той за медицинско. Обелихме си по две думи, ей така, да се окуражим и да си знаем, че не сме сами. Мина доста време.
В един момент се чу шумолене, вратата се отвори и някаква женичка излезе. Говореха си на ти с хирурга, явно се познаваха. Влязох аз за преглед. Връчих му бланката си и понеже не исках да предизвиквам излишни вълнения се насилвах да не си навра ръцете в джобовете.
- Пред кого ще го показвате това медицинско?
- Подновявам си капитанското право.
- НЕ ТЕ ПИТАМ ЗА КАКВО! ПИТАМ ТЕ ПРЕД КОГО??? - дори не ме погледна, след като го изрева това. Истерията бе точно под неговият прозорец. Набираше се ей така, за спорта, което обясни и защо някой бе написал “малоумник” на вратата. Не бях сигурен какво ще излезе от всичко това, но се опитах да се държа спокойно.
- За пред Морска администрация.
- Имаш ли някакви операции? - тонът му бе остър, заповеднически...идилия
- Не
- Херния?
- Не
- Хемороиди? - как ли ще ми пречат хемороидите да карам лодка, не знам...
- Не
Продължи в тоя род, без да ме поглежда, само подписваше и подпечатваше всеки ред в листа…
Върна ми го подпечатан, аз го взех и излязох.
Следващият кабинет бе на невролога. Влязох, а вътре бе седнал зад друго дървено бюро покрито със стъкло 85 годишен дедко. Побелелите му вежди бяха засукани нагоре, като гайтани. Войвода от Странджа планина. Поздравихме се и той ме попита за трите имена:
- Мартин Юлиянов Байрямов.
- Е, че какво е това име? - Гледах го право в очите, без да знам как да му отговоря. Очаквах фамилията ми да му говори нещо, но не. - Мартин е много модерно име - сам продължи. - съвременно. Не е българско. А Байрямов - тя е турска фамилия. Да не си турчин. То не че има нещо лошо.
- Не съм. Такава ми е фамилията просто - има една история около фамилното ни име, разказана от баща ми, момента бе подходящ да я предам, но мястото и аудиторията не ми допадаха, та реших да се въздържа.
- Юлиян е много хубаво име, българско, - продължи дедото. Според мен е римско име, но и за това си замълчах. - като на професор Юлиян Вучков. Един достоен българин и интелигентен човек…- (за разлика от този пред мен) си мислех аз, докато в мен се надигна една вълна на смесени чувства. Състрадание, възмущение, отчаяние, смях, безпомощност, може би и безнадеждност за стареца…
- С какво се занимаваш Мартине?
- Уиндсърф треньор съм.
- Какво? Какво е това?
- Ами една дъска във водата, с платно забито в нея, и човек стои на дъската и я кара през морето.
- Ами значи си ветроходец, така кажи, имаме такава хубава българска дума за това.
- Да, да ветроходец съм.
- Какво е това сърф. Имаме богат език, защо да ги заместваме с чужди думи. А за какво ти е медицинското?
- Карам един зодиак...моторна лодка - бързо се поправих.
- Абе ти да не си чорбаджия? То не е лошо да си чорбаджия…
- Не е моя лодката.
Аз съм търпелив човек. Но търпението ми има граници. Не и човешката глупост. В началото ми бе забвано с тоя, но нямах цял ден. Преображение на професор Вучков бе зад бюрото си, в бяла престилка, точно пред мен. Някой трябва да слезе на земята и да си събере вересиите…Формуляра ми бе подписан, без дори да ме попита за здравното ми състояние. Затова пък обсъждахме етимологията на някой водни спортове, както и българските имена. В частност, моите собствени. Излязох от стаята и не бях убеден дали да плача или да се смея...Страхотен старт на деня с това медицинско.
Кабинета на дерматолога бе отсреща на невролога, но все още не бе дошъл. Пред психолога имаше няколко човека, и за да не чакам, слязох обратно на първи етаж за ехография. Кабинета бе до рецепцията, но нямаше никого. От някъде се показа лелката, която ми каза да не събирам разпилените флаери по-рано, и се провикна към колежките си:
- Аз ще го оправя.
Покани ме да вляза, а аз се съблякох до кръста и се подготвих да ме оправят. Заговори ме на ти, и започна да се държи свойски, сякаш се знаем от 10 години. Поне. Докато си подготвяше и ми поставяше вендузите за апарата ме разпита:
- Ти сега, кажи ми за какво ти е това медицинско.
- Подновявам си капитанското.
- Е ти къде го ползваш това капитанско?
- Карам един зодиак.
- Еееееееее, ами ти си бил много важе бе!
- Важен ли? Че пък защо?
- Ами как, хора караш с лодката, отговорна работа е. - не знам защо лелката реши, че карам хота...така или иначе ми бе все тая.
- Е чак толкова важен не съм.
- Е хубу де, ами то през зимата, не е ли студено с лодка да се излиза.
- Аз на канарите я карам.
- Къде?!?
- На канарските острови
- Абе ти си бил голям перко бе! Я ми кажи, тая коса кога ще я пострижеш?
- Нямам подобни намерения засега.
- Виж се бе, на маймуна приличаш, вземи се пострижи. Приятелка имаш ли, как те търпи такъв чорлав?
- Тя така ме харесва
- Ами, така те била харесвала, пострижи се да заприличаш на човек.
Тук някъде бяхме привършили и аз набързо се изнизах, а тя се метна по същия начин на следващият си пациент. И той за медицинско.
Качих се обратно горе. Дерматолога закъсняваше, психоложката бе наред. Влезнох, обясних и кой съм и за какво се боря. Жената ми подаде една листовка, химикал и ме покани да седна на масата в кабинета и да попълня въпросната листовка. Въпросите бяха от сорта, “вземали ли сте някога наркотици”, “пиете ли”, “били ли сте в лудница” , перефразирам ги разбира се, но бяха на подобна тематика. Предположих, че ако искам да ми подпечата картона е по-добре да внимавам какво отговарям. Отговорих на всичко с не, не съм се дрогирал, не съм маструбирал и не съм се катерил по дървета. Изобщо, кой нормален човек би попълнил положително подобна листовка, когато се опитва да вземе медицинско за правоуправление на превозно средство от какъвто и да е тип…
Подадох и обрано листчето, тя дори не го и погледна, остави го на една купчина подобни листчета, и ми върна картона подпечатан.
Кожния доктор се беше появил. Само след 20 минути закъснение. Нямаше никой да чака, почуках, и бях поканен да влезна. Запътих се към бюрото му, подадох му бланката си, той без да казва нищо я взе, подписа и подпечата и ми я върна.
- Това ли е всичко? - попитах, въпреки че знаех много добре отговора.
- Да, приятен ден!
- Приятен ден и на вас!
Бе закъснял и искаше да навакса. Предполагам
Останал ми бе очният доктор. Бе 10 часа, а тя отваряше в 10. Пред кабинета и вече чакаха 2ма човека. Седнах на пейката и докторката също се появи. Изчаках да ми дойде реда и влезнох. Първото което ми поиска бе лична карта. Увери се, че наистина пред нея е лицето, написано в картона и ми сложи едни очила, с които закрива едното и другото око. Изкара показалка и ме заразпитва за цифрите на отстрещната стена. Нечувано!!! Аз минавах истински преглед в транспортна болница. Единственият доктор, който си вършеше работата бе очният.
След като се увери че виждам достатъчно добре за въпросното медицинско, ми сложи печат и ме изпрати по живо по здраво.
Аз бях минал всички прегледи, упътих се обратно към рецепцията, за да ми бъде издадено заключителното здравословно състояние.
Жената ме помоли да се разходя малко и да се върна след половин час, защото главният доктор трябвало да провери всичко и т.н…
Излязох от сградата, намерих едно кафене и се набутах там.
Върнах се след около половин час, но документите не бяха готови. Отдръпнах се от регистъра и се подпрях на стената отсреща да изчакам. От тук имах идеална гледка към гишето.
Точно до дупката за регистрация имаше кафе машина, но не работеше. Един чичко я бе отворил и се бе надупил с глава вътре в машинариите. Някаква пружинка не работеше и той се чудеше с какво да я замести. Опъваше разни ластици, за да пробва. Явно тая пружина бе голям ядец, оригинална не можеше да се намери.
Появи се и УНГ доктора, в шепата си дрънкаше няколко монети. Крайната му цел бе кафе от машината. Видя че е в ремонт и започна да се върти около нея като хиена около ранен бивол. Не посмя да попита техника, кога ще е готова. Прекоси помещението и по двата диагонала и стените и се оттегли. Върна се след 10-ина минути отново, но машината бе все още в ремонт. Извратеното ми съзнание ми нашепваше, че човека е интровертен. Не толкова извратената част ми подсказваше, че това няма никаква връзка с минало, настояще или евентуално бъдеще...запълвах си времето с празни мисли.
Междувременно главната докторка се бе появила от някъде и бе седнала зад една маса в регистратурата с купчина бумаги пред себе си. Проверяваше медицинските едно след друго, като говореше на жената, която бе приела моето за финализация.
- Тука липсва подпис...Тука не си го попълнила...това тука е написано на грешното място.
Женичката, на която говореше със сигурност е имала някакъв коментар, но не помня. Едно е сигурно, главната докторка трябва да е много мразена от подчинените си. И съдейки по цялата парлама, която бяха прегледите за въпросното медицинско, не виждам за какво толкова се пени, ако някой подпис липсва или не е на място.
Чух ги да си говорят за мен. Рецепциониската ме сочеше на докторката, това съм бил аз...скоро ме повикаха по име и ми връчиха заключението. Аз благодарих, пожелах им лек ден и с медицинското под ръка излязох навън. Това бе запомняща се сутрин.
Връчих му я, той я взе, попита ме за име и години, попълни ги в една дебела книга, след което удари един подпис, подпечата ми листата и ми ги подаде обратно.
- Това ли е всичко - попитах аз невинно.
- Да, готов си.
- Благодаря….лек ден.
Излязох, затворих вратата и почуках на съседната врата, която бе хирурга. Тук никой не отговори, но отвътре се чуваха гласове, аз реших да не настоявам и да изчакам. Преди да отстъпя крачка назад, вратата се отвори и се появи друг чичка, с брада, като на Данчо Караджов. Сравнявам го с Караджов, защото от пръв поглед ми заприлича на него по някакъв начин.
- Добър ден - поздравих го.
- Вие за какво сте.
- За преглед, за медицинско
Отстъпи назад, без дума да обели и затвори вратата. Тоя е ебаси темерута си помислих аз се дръпнах от вратата. .
До момента, всичко мина набързо, но тук времето спря. Започнах да се оглеждам наоколо. Престаряла болница, издънени канапета, врати от тези, с меките, дунапренени облицовки, някои от тях бяха със съвременни брави, но дупките от старите (явно по-големи ключалки) зееха грозно, да напомнят за гротеската, в която се намирам. На вратата на хирурга бе залепен с тиксо лист формат А4 с името на доктора. Под него някой с химикал бе написал “малоумник”.
Имаше и упътване за среща с доктора - да не се говори по телефона в кабинета, да не се стои с ръце в джобовете и т.н. Все окуражителни послания.
Пода в коридора бе мозайка, две крилати дървени врати в края на коридора водеха за към някъде си. По късно видях пациент в едно русенско легло на колелца. Завалията... Стената бе покрита с дървени панели, същите, които са ги слагали по социализма.
Толкова години, никой не бе пипнал тук. Ако не бях хванал пътя на запад преди години, а си бях стоял в България, 50 годишният вътрешен дизайн, нямаше да ми направи впечатление.
Незнам колко време мина, появи се още един господин, явно и той за медицинско. Обелихме си по две думи, ей така, да се окуражим и да си знаем, че не сме сами. Мина доста време.
В един момент се чу шумолене, вратата се отвори и някаква женичка излезе. Говореха си на ти с хирурга, явно се познаваха. Влязох аз за преглед. Връчих му бланката си и понеже не исках да предизвиквам излишни вълнения се насилвах да не си навра ръцете в джобовете.
- Пред кого ще го показвате това медицинско?
- Подновявам си капитанското право.
- НЕ ТЕ ПИТАМ ЗА КАКВО! ПИТАМ ТЕ ПРЕД КОГО??? - дори не ме погледна, след като го изрева това. Истерията бе точно под неговият прозорец. Набираше се ей така, за спорта, което обясни и защо някой бе написал “малоумник” на вратата. Не бях сигурен какво ще излезе от всичко това, но се опитах да се държа спокойно.
- За пред Морска администрация.
- Имаш ли някакви операции? - тонът му бе остър, заповеднически...идилия
- Не
- Херния?
- Не
- Хемороиди? - как ли ще ми пречат хемороидите да карам лодка, не знам...
- Не
Продължи в тоя род, без да ме поглежда, само подписваше и подпечатваше всеки ред в листа…
Върна ми го подпечатан, аз го взех и излязох.
Следващият кабинет бе на невролога. Влязох, а вътре бе седнал зад друго дървено бюро покрито със стъкло 85 годишен дедко. Побелелите му вежди бяха засукани нагоре, като гайтани. Войвода от Странджа планина. Поздравихме се и той ме попита за трите имена:
- Мартин Юлиянов Байрямов.
- Е, че какво е това име? - Гледах го право в очите, без да знам как да му отговоря. Очаквах фамилията ми да му говори нещо, но не. - Мартин е много модерно име - сам продължи. - съвременно. Не е българско. А Байрямов - тя е турска фамилия. Да не си турчин. То не че има нещо лошо.
- Не съм. Такава ми е фамилията просто - има една история около фамилното ни име, разказана от баща ми, момента бе подходящ да я предам, но мястото и аудиторията не ми допадаха, та реших да се въздържа.
- Юлиян е много хубаво име, българско, - продължи дедото. Според мен е римско име, но и за това си замълчах. - като на професор Юлиян Вучков. Един достоен българин и интелигентен човек…- (за разлика от този пред мен) си мислех аз, докато в мен се надигна една вълна на смесени чувства. Състрадание, възмущение, отчаяние, смях, безпомощност, може би и безнадеждност за стареца…
- С какво се занимаваш Мартине?
- Уиндсърф треньор съм.
- Какво? Какво е това?
- Ами една дъска във водата, с платно забито в нея, и човек стои на дъската и я кара през морето.
- Ами значи си ветроходец, така кажи, имаме такава хубава българска дума за това.
- Да, да ветроходец съм.
- Какво е това сърф. Имаме богат език, защо да ги заместваме с чужди думи. А за какво ти е медицинското?
- Карам един зодиак...моторна лодка - бързо се поправих.
- Абе ти да не си чорбаджия? То не е лошо да си чорбаджия…
- Не е моя лодката.
Аз съм търпелив човек. Но търпението ми има граници. Не и човешката глупост. В началото ми бе забвано с тоя, но нямах цял ден. Преображение на професор Вучков бе зад бюрото си, в бяла престилка, точно пред мен. Някой трябва да слезе на земята и да си събере вересиите…Формуляра ми бе подписан, без дори да ме попита за здравното ми състояние. Затова пък обсъждахме етимологията на някой водни спортове, както и българските имена. В частност, моите собствени. Излязох от стаята и не бях убеден дали да плача или да се смея...Страхотен старт на деня с това медицинско.
Кабинета на дерматолога бе отсреща на невролога, но все още не бе дошъл. Пред психолога имаше няколко човека, и за да не чакам, слязох обратно на първи етаж за ехография. Кабинета бе до рецепцията, но нямаше никого. От някъде се показа лелката, която ми каза да не събирам разпилените флаери по-рано, и се провикна към колежките си:
- Аз ще го оправя.
Покани ме да вляза, а аз се съблякох до кръста и се подготвих да ме оправят. Заговори ме на ти, и започна да се държи свойски, сякаш се знаем от 10 години. Поне. Докато си подготвяше и ми поставяше вендузите за апарата ме разпита:
- Ти сега, кажи ми за какво ти е това медицинско.
- Подновявам си капитанското.
- Е ти къде го ползваш това капитанско?
- Карам един зодиак.
- Еееееееее, ами ти си бил много важе бе!
- Важен ли? Че пък защо?
- Ами как, хора караш с лодката, отговорна работа е. - не знам защо лелката реши, че карам хота...така или иначе ми бе все тая.
- Е чак толкова важен не съм.
- Е хубу де, ами то през зимата, не е ли студено с лодка да се излиза.
- Аз на канарите я карам.
- Къде?!?
- На канарските острови
- Абе ти си бил голям перко бе! Я ми кажи, тая коса кога ще я пострижеш?
- Нямам подобни намерения засега.
- Виж се бе, на маймуна приличаш, вземи се пострижи. Приятелка имаш ли, как те търпи такъв чорлав?
- Тя така ме харесва
- Ами, така те била харесвала, пострижи се да заприличаш на човек.
Тук някъде бяхме привършили и аз набързо се изнизах, а тя се метна по същия начин на следващият си пациент. И той за медицинско.
Качих се обратно горе. Дерматолога закъсняваше, психоложката бе наред. Влезнох, обясних и кой съм и за какво се боря. Жената ми подаде една листовка, химикал и ме покани да седна на масата в кабинета и да попълня въпросната листовка. Въпросите бяха от сорта, “вземали ли сте някога наркотици”, “пиете ли”, “били ли сте в лудница” , перефразирам ги разбира се, но бяха на подобна тематика. Предположих, че ако искам да ми подпечата картона е по-добре да внимавам какво отговарям. Отговорих на всичко с не, не съм се дрогирал, не съм маструбирал и не съм се катерил по дървета. Изобщо, кой нормален човек би попълнил положително подобна листовка, когато се опитва да вземе медицинско за правоуправление на превозно средство от какъвто и да е тип…
Подадох и обрано листчето, тя дори не го и погледна, остави го на една купчина подобни листчета, и ми върна картона подпечатан.
Кожния доктор се беше появил. Само след 20 минути закъснение. Нямаше никой да чака, почуках, и бях поканен да влезна. Запътих се към бюрото му, подадох му бланката си, той без да казва нищо я взе, подписа и подпечата и ми я върна.
- Това ли е всичко? - попитах, въпреки че знаех много добре отговора.
- Да, приятен ден!
- Приятен ден и на вас!
Бе закъснял и искаше да навакса. Предполагам
Останал ми бе очният доктор. Бе 10 часа, а тя отваряше в 10. Пред кабинета и вече чакаха 2ма човека. Седнах на пейката и докторката също се появи. Изчаках да ми дойде реда и влезнох. Първото което ми поиска бе лична карта. Увери се, че наистина пред нея е лицето, написано в картона и ми сложи едни очила, с които закрива едното и другото око. Изкара показалка и ме заразпитва за цифрите на отстрещната стена. Нечувано!!! Аз минавах истински преглед в транспортна болница. Единственият доктор, който си вършеше работата бе очният.
След като се увери че виждам достатъчно добре за въпросното медицинско, ми сложи печат и ме изпрати по живо по здраво.
Аз бях минал всички прегледи, упътих се обратно към рецепцията, за да ми бъде издадено заключителното здравословно състояние.
Жената ме помоли да се разходя малко и да се върна след половин час, защото главният доктор трябвало да провери всичко и т.н…
Излязох от сградата, намерих едно кафене и се набутах там.
Върнах се след около половин час, но документите не бяха готови. Отдръпнах се от регистъра и се подпрях на стената отсреща да изчакам. От тук имах идеална гледка към гишето.
Точно до дупката за регистрация имаше кафе машина, но не работеше. Един чичко я бе отворил и се бе надупил с глава вътре в машинариите. Някаква пружинка не работеше и той се чудеше с какво да я замести. Опъваше разни ластици, за да пробва. Явно тая пружина бе голям ядец, оригинална не можеше да се намери.
Появи се и УНГ доктора, в шепата си дрънкаше няколко монети. Крайната му цел бе кафе от машината. Видя че е в ремонт и започна да се върти около нея като хиена около ранен бивол. Не посмя да попита техника, кога ще е готова. Прекоси помещението и по двата диагонала и стените и се оттегли. Върна се след 10-ина минути отново, но машината бе все още в ремонт. Извратеното ми съзнание ми нашепваше, че човека е интровертен. Не толкова извратената част ми подсказваше, че това няма никаква връзка с минало, настояще или евентуално бъдеще...запълвах си времето с празни мисли.
Междувременно главната докторка се бе появила от някъде и бе седнала зад една маса в регистратурата с купчина бумаги пред себе си. Проверяваше медицинските едно след друго, като говореше на жената, която бе приела моето за финализация.
- Тука липсва подпис...Тука не си го попълнила...това тука е написано на грешното място.
Женичката, на която говореше със сигурност е имала някакъв коментар, но не помня. Едно е сигурно, главната докторка трябва да е много мразена от подчинените си. И съдейки по цялата парлама, която бяха прегледите за въпросното медицинско, не виждам за какво толкова се пени, ако някой подпис липсва или не е на място.
Чух ги да си говорят за мен. Рецепциониската ме сочеше на докторката, това съм бил аз...скоро ме повикаха по име и ми връчиха заключението. Аз благодарих, пожелах им лек ден и с медицинското под ръка излязох навън. Това бе запомняща се сутрин.
- Get link
- Other Apps
Comments
Post a Comment