Мога да кажа, че съм бил корабокрушенец на самотен остров. Не прекарах дълго време сам на острова, нито палех огън със сухи клечки, но такъв шамар ми бе забит в лицето! Гледам назад към случката и се усмихвам. Но от този остров, в онзи момент, не ми бе смешно. Никак дори.
Заради Ковид-19 ни поставиха ограничение за спортуване. Само индивидуални спортове и то от 6 до 10 сутринта или 8 до 11 вечерно време. Сутрин за уиндсърф вятър няма, а вечер към 9 и половина вече е тъмно. Освен това, не може да се ползва автомобил, освен ако не си картографиран към испанската федеррация. Това може и онлайн, не е проблем, интересното е, че таксата от 50 евро стана 70. България не е единствентат страна на абсурдите! От регистриране се въздържах и реших да се осланям на късмета, ченгетата да не ме закачат, като паркирам на места, където не е очевадно че съм дошъл да карам сърф, с кола.
Ходих няколко дни, влизах около 19.30 с идеята че никой няма да ме закача за влизане малко по-рано. Все пак и ченгетата са хора. Вчера слязох до спота, от южната част на залива на Коралехо. Лас Агухерас го наричаме заради изоставеният хотел там, въпреки, че има друго име. Имаше вече няколко човека. Били риговали платната, когато се появила патрулка с двама офицери и им казала, че не може да се влиза преди 8. Младежите трябвало да демонтират платната и да чакат. Седнах аз и зачаках както другите.
Като наближи време си сложихме неопрени, риговахме и се метнахме във водата. От Коралехо се изстрелях директно към Лобос, който е на 2,5 км, Ла конча е вълна, която се разбива близо до кея на Лобос и северният вятър там е идеален. Пуснах се по една вълна, направих няколко врътки, обърнах, качих се нагоре и се пуснах по още една. Ботом търн, насочих носа на дъската право в пяната и обърнах на 180 градуса, за да се спусна от гребена отново в лицето на вълната, когато платното ми легна над пяната. а долната каторина ме шибна в краката. Бях скъсал карданната връзка между дъската и платното. Това, както и счупена мачта е най-неприятното което може да ти се случи на вода. А когато си на 2,5 км от мястото където си влязъл е още по-неприятно. Не ми е за пръв път да късам кардан. Винаги ползвам гуми, със страпове около тях, та дори гумата да се скъса, коланчето ще задържи платното и дъската заедно, докато се прибера на безопастно място. Когато вселената иска да ти даде урок, ще намери начин. Скъса се не гумата а металната втулка.
Грабнах дъската и изгребах извън зоната на импакт. Платното го видях да плува на 10ина метра от мен, но бях в доста деликатна ситуация и никак не ми бе до него в този момент. Седнах на дъската и сложих ръце около главата. Това с нищо не помогна. Изгребах до скалите и се покекрих върху една. Колега сърфист ме видя в беда и като се приближи, му обясних какво се е случило. Щял да се обади на спасителните служби ми каза. Викнах му, че ще отида до рибарското селце да потърся някаква помощ. Разбрахме се след 20 мин да му потвърдя, ако съм намерил помощ или не. Затичах се към рибарското селце, което бе на около 500 метра от моето място. Това са 10-15 къщички, построени от рибарите или от по-заможни хора на Лобос. Някога рибарите са излизали за риба от тук, чистили са я, и складирали, преди да я занесат към Коралехо. Днес, турбо гъзарите или наследници на рибарите ги ползват през уикенда.
Нямаше никой, разбира се. При нормални условия винаги има някой тук, както и работници на острова. Има и лодки, които карат туристи нагоре надолу, няколко яхти или катамарани са винаги акустирали между Ла Конча и кея. В условия на карантина, заради корона вируса нямаша абсолютно никого. Върнах се близо до скалите и махнах на другите сърфисти. Този, с когото разговарях по-рано се доближи отново. Разбрахме се да се обади на някого да дойдат да ме приберат от тук. Междувременно отидох да си търся платното, но предполагам вълните бяха строшили мачтата и бе потънало. Не го намерих.
Върнах се на кея и зачаках. Бях загледан в последните платна, можех да ги видя да излизат на брега в Коралехо. Бе 20,30 все още имаше светлина. Мислено изчислявах, кога мога да очаквам помощ. Сърфовете излизат, човека се обажда, 10-15 минути максимум телефонното съобщение да бъде предадено на когото трябва, и някой, някъде да се задейства. Вятъра започна да пронизва остарелият ми неопрен. Седнах на завет, на верандата на една дървена барака, която служи като инфо център за туристи. Очите ми бяха насочени към пристанището на Коралехо в очакване на някоя лодка да се появи от там. Фара засвети в зелената си светлина. Искра светна и в мен, но веднага се досетих, че кораб излизащ от пристана ще е с левият си борд към мен. Всяка червена точица, ме караше да наострям очи. Времето минаваше, последните кайтове от Ла конча също се насочиха обратно към Коралехо.
Останах съвсем сам в сумрака, загледан към пристанището от другата страна на протока. Бе минал близо час от момента, в който останах само с дъската си. Започнаха да ме гризат съмнения. Тоя дали ще се е обадил за помощ. Ами какво ако ми друснат няколко хилядна сметка за спасяването, или как ще изкарам цяла нощ тук. И най-вече приятлеката ми и всички тревоги, които ще и причиня. Освен всичко, тя трябва да ходи до Лансароте на следният ден, а аз да се грижа за детето. Не ме бе страх или нещо подобно. В най-лош сценарий преспивам на Лобос, а на следната сутрин или греба обратно или търся друг вариант. В рибарското селце имаше две лодки и едно кану...а и винаги мога да разбия някоя врата и да вляза на топло в една от къщите. Все някъде ще има и вода. Мислих си дали има телефон в инфо офиса. Най-много ме притесняваше стреса, който ще докарам на жената. Трябваше да се действа по някакъв начин.
Карам уиндсърф от повече от 30 години, давам уроци по сърф и по уиндсърф от много време. Смело мога да твърдя, че имам богат опит в морето. Да тръгна да се прибирам на гребане от Лобос не би било никакъв проблем в една по светла част от денонощието. На смрачавне не бих го препоръчал на никого. Ако нещата тръгнат към осиране, осирацията ще е пълна. А и някои видове риби вечерят по това време на денонощието. Въпреки всичко реших да се прибирам на гребане. Ядосах се на себе си, че не действах импулсивно, докато още имах дневна светлина. Изчислих че 2,5 км ще ми отнемат не повече от час, предположих, че вятъра ще ме снесе към Флаг бийч. Натиках остатъка от кардана в един кош за боклук, за да не ми пречи. Обърнах си трапеца с куката на гърба, слязох на кея, по стълбите и се метнах във водата със следващата вълна. Започнах да греба, като се водех по едни доста ярки светлини, за които предполагах, че е хотел Бахия Реал. Подминах и последните буйове на Лобос. Вече бе тъмно и една звезда се появи в небето от дясната ми страна. Пунта Марахо и края на Лобос спираха основното вълнение, трябваше само да се боря с ветровият чоп. Нямах възможност да следя часа, лампата на часовника ми не работи. Правих си груби сметки разстоянието което съм изминал, и което ми остава. Светлините на Коралехо бавно се приближаваха към мен. Някакви птици прелитаха над главата ми, едни мисли за рибите които плуват наоколо минаха през главата ми, но ги прогоних почти моментално. Започнах да броя загребванията си, докато се разсеям от това. Нямах представа колко съм гребал, но изчислявах, 1/4, ето минал съм 1/3 и т.н. В един момент разбрах, че светлините не са Бахия реал, а хотела в края на Коралехо, преди флаг бийч. От ляво имах няколко светлини от Риу хотелите, които също ми служеха за ориентир. Ядосах се, че не съм съобразил да взема и някои други ориентири, като къде точно са новите ветрови турбини до Вилаверде, защото имаха много ярка червена светлина.
В един момент се чу бучене от разбиващи се вълни и разбрах точно къде съм. На рифът, от северната част на Флаг бийч. Бе прилив, щях да се размина с по-сериозно пого със скалите наоколо. Една вълна набъбна зад мен, видях пяната от дясната ми страна... зграбчих здраво кантовете. Вълната ме поде и кърмата се навдигна. Аха да направя предно салто върху плитките скали. Избутах си тялото назад, колкото мога, за да балансирам. Пързалях се с пяната и започнах да различавам храстите измежду дюните по плажа. Вълната ме подмина, пуснах си краката надолу да проверя колко е дълбоко. Вода до кръста и скали...бавно закрачих през пяната. Опитвах да не плувам, за да не ритна някоя стърчаща скала, защото нищо не се виждаше. Успях да се докопам до брега, грабнах дъската под мишница и закрачих към колата, която бе на около километър от мястото където излязох. Едва се виждаше къде стъпвам, като наближих хотела, по-който се водих успях да видя часа. Бе ми отнело около 35 минути да догреба от Лобос обратно.
В един момент се чу бучене от разбиващи се вълни и разбрах точно къде съм. На рифът, от северната част на Флаг бийч. Бе прилив, щях да се размина с по-сериозно пого със скалите наоколо. Една вълна набъбна зад мен, видях пяната от дясната ми страна... зграбчих здраво кантовете. Вълната ме поде и кърмата се навдигна. Аха да направя предно салто върху плитките скали. Избутах си тялото назад, колкото мога, за да балансирам. Пързалях се с пяната и започнах да различавам храстите измежду дюните по плажа. Вълната ме подмина, пуснах си краката надолу да проверя колко е дълбоко. Вода до кръста и скали...бавно закрачих през пяната. Опитвах да не плувам, за да не ритна някоя стърчаща скала, защото нищо не се виждаше. Успях да се докопам до брега, грабнах дъската под мишница и закрачих към колата, която бе на около километър от мястото където излязох. Едва се виждаше къде стъпвам, като наближих хотела, по-който се водих успях да видя часа. Бе ми отнело около 35 минути да догреба от Лобос обратно.
---
Лобос е малък ненаселен остров североизточно от Коралехо, лесно може да се обходи за един ден. Няколко различни вълни се разбиват по бреговете му, привлекателно място за любители на водни спортове, гмуркане, или просто лентяи, които искат да лежат на плажа. Има малка пясъчна лагуна, затворена от океана при отлив, а в южната част има 15ина рибарски къщички и малко заливче, лесно достъпно за по малки лодки, дори и при прилив. Намира се на по-малко от 3 км от Коралехо. Няма постоянни жители, основно се посещава от туристи, отседнали в северната част на Фуертевентура.
from https://www.geckowindsurfschool.com/
Comments
Post a Comment