Ел Салвадор

Салвадор е малка държавица, минахме на бързо границата,и въпреки малкото разстояние, ни отне около 9 часа докато се озовем на плажа Ел Тунко.Тук бяхме запазили две легла в хостел Laybak. В стаята имаше 5 легла - едно момиче от Канада. Дошла тук и толкова  и харесало, че не си тръгнала. Решила да остане няколко месеца, търсеше си квартира. Според мен бе много заблудена, ще изкара няколко месеца в Централна Америка, и единственото, което ще види е Ел Тунко.

Едно момче от Германия и един австралиец заемаха другите две легла. Германеца дошъл в Мексико да учи 2 семестъра, ползвал си ваканцията, за да разгледа света. Австралиеца пъруваше от Аржентина нагоре...

Ел Тунко бе малко селце, разположено около брега на Тихия океан, малка рекичка го разделяше на две. Имаше нещо като главна улица, където бяха всички хотели, хостели, барове и реторанти. Бе дълга 700-800 метра. Извън тази зона бяха къщите на местните.

Плажа бе от черен пясък, като на няколко места имаше и камънаци. На няколко стотин метра от Ел Тунко, посока юг имашедна огромна скала на брега, като отгоре и бяха построили няколко къщи и хотели. В скалата имашогромни дупки, образуващи пещера, морето бе изкопало пясъка наоколо и бе пробило още отвори в скалата. Всичко това образуваше нещо като лабиринт от тунели. Бе много лесно достъпно при отлив, но с прилива това се превръща в подводна пещера и достъпа е невъзможен. Парчета от скалата се бяха откъртили и се подаваха над водата. Един ден, цялото това нещо ще се разцепи на две и къщите и хотелите ще слязат в морето. 

В Ел Тунко няма какво толкова да се прави, освен да се кара сърф. През цялото време имахме вълни до 1-1.5 метра. Ние сърфирахме рифа на Sunzal, който е в северната част на плажа. Малки, нежни вълни, без особено много енергия. В деня когато си тръгнахме пристигна силно вълнение,  с период от 19 секунди, вдигна вълна около два метра с отвесни стени и малка секция с туби. Красота...разбира се като си тръгваме...
На самият плаж Ел Туко бе бийчбрейк с камънаци по дъното. Имам лош опит с подобни местенца.

Един ден се качихме на местният автобус и слязохме до La Libertad. Друго малко градче на 10 ина километра от Ел Тунко. Някога Либертад е било важно пристанище, най-вече за трафикантите на дрога. Стреляли са се по улиците, като филм от Холиву, и изобщо било е доста неприятно място. Насилие, кражби, наркотици, изнасилвания...това е било Ла Либертад до преди петнадесет години. Дали полицията ги е скърщила или доброволно са потърсили друго място за подвизи, но мафията не се подвизава тук днес. Сравнително безопасно място е. И доста грозно, както се оказа. Мръсно и смрадливо градче. 

Слязохме до малекона и се поразходихме. В южната част се разбива вълна от световен клас. Името на спота е Пунта Рока и някъде из интернет четох, че тук са снимани сцени от Big Wednesday. Разбира се, когато ние бяхме там бе плоско като тепсия. В градчето не видяхме нито един турист. То и ние не се задържахме дълго. В тая кочина само добре треирани скитници, просяци и бедняци могат да оцелеят.

 Хапнах в един комедор пиле със зеленчуци (Елена само ме гледаше как дъвча, тъй като не се намери нищо за вегетарианци). Напазарихме в единствения супер маркет и се качихме на автобуса на обратно. 

Същата вечер си направихме царска трапеза с покупките. Спагети!!! Със зеленчуци. Обикновенно тъпчекме Папусас (питки с иаметър около 15 см пълни сс ориз, боб, пиле или каквото още се предлагаше) Или gallo pinto – ориз с боб, който се предлага навсякъде в централна америка. Костариканци и никарагуанци имат спор,  кой го е изобретил.

В Lay Back hostel където бяхме отседнали имаше традиция – да се гледа залеза всяка вечер. А и плажа бе на 20 метра от входната врата. Тук направих няколко таймлапса, Евгенио (момък от Венецуела, отраснал в Буенос Айрес) се присъедини с камерата си една вечер. Винаги е по-весело с повече хора.

До плажа имаше паркинг за кемпери. Бяха сложили тоалет и баня, пазач и входна такса. Един ден минавайки от там забелязах зелен воксваген транспортер с немски номера, а от предната страна на багажника на покрива, с големи букви пишеше Alemania – Germany. Дълъг път трябва да е бил. А изненадата ми голяма. С Елена бяхме мислили за кратко да качим нашият бус на някой кораб, за да прекосим океана.

Имах шанса да се заприказвам с пасажерите от този микробус. Един следобед мотане по улиците видях буса да спира пред паркинга, момиче слезе от него и се запъти в моята посока, а вана зави и влезе в паркинга. Приближих се до момичето и веднага я заприказвах на английски. Качили микробуса на кораб в Хамбург, който ги докарал до Халифакс в Канада. Платили 1500 долара за което. Отнело им шест месеца да слязат до салвадор, имали още половин година да пътуват през южна америка, след което трябвало да се върнат в Германия. Завиях им много за приключението. Кураж и приключенски дух се иска за това. И добра порция банкноти.
Близо до пупусарията, където обикновенно се хранехме (3 пупусас за 1 долар) се намираше църква. Забелязах, че имаха литургия всеки ден. Бе трудно да не забележа. На минаване покрай църквата, през отворените врати се виждаха пластмасови столове, с насядали хора, а пред тях ешафод от който се подаваше микрофон и завиваше надолу. Зад ешафода трябва да се крие ниска женица. Така и не я видяхме. Но я слушахме редовно. Заради женският глас предположих, че е жена. Имаше безподобен глас. Бог я бе дарил с много вяра и никакъв музикален такта. Не веднъж ни се наложи да си ядем папусите придружени от рева на магаре. Мен бог не ме е дарил с достатъчно търпение за подобни произведения на изкуството. Ярост и пот избиваха от мен, всеки път, когато девойката запееше. Космите по ръцете ми настръхваха. Не от екстаз.
В Салвадор ползват американски долар като официална валута. Въвели го преди години с намерението да повдигнат стандарта на живот. Според мен са подбрали грешната стратегия за това. Но на Салвадорци не им пречи това. Изглеждаха щастливи и доволни хора. Приятелски и разговорливи. И както се оказа, много похотливи. Девойки на по 14-15 години се разхождаха бременни или с някой малчуган под ръка. Предполагам, бяха чували някога, някъде за предпазни средства. 

Умувахме да минем през ел Куко, от където да се качим на лодка която да ни закара до Никарагуа. Аз лично се чувствах за пръв път след седмици на път в състояние на мир и спокойствие. Решихме да оставим всяка друга възможност и да си останем с хубавият спомен от Салвадор. Изкарахме още няколко дни сърфинг рифа на Сунзал, преди да се качим на микробуса до Никарагуа.



текст и снимки: Мартин Байрямов
Ползването на материал от блога само с разрешението на автора!
words and photos: Martin Bayryamov
to use any of the material above, you will need an authorization!

with love from https://www.geckowindsurfschool.com/